Препрочитам мислите ти.
Преписвам буква по буква
твоето име.
А отвън покрай нашата къща
тичат, забравени, дните ни.
Направи ми
от бели листове цвете.
Нека лицето ми свети,
прекрепено към мойто писмо
като пощенска марка.
Изпрати ми я всичката твоя любов.
По гълъби бели я пращай-
една след една.
Нека мойта поща е пълна
само с твойте писма.
© Адриана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
