Feb 23, 2009, 10:19 AM

Писмо...

  Poetry » Other
684 0 8
Здравей. Как си?
Как е сърцето?
Ритъм спокоен откри ли
през времето,
или още разкъсва
гърдите болезнено?
Здравей, как си?
Как е душата ти?
Още ли броди сама
през пустинята,
оазиси търсейки,
за миг да се скрие?
Здравей, как си?
Как са ръцете ти?
Още ли нощем
търсят до себе си
жарава оголена,
спят ли със спомена?
Здравей. Там ли си,
където те срещнах?
От мрака излезе ли?
Ще пратиш ли някой
да спусне въжето...
за мен?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...