Писмо до Димчо Дебелянов
ПИСМО ДО ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
... о, Господи, каква човещинка,
да те присрещне старата на прага,
да ѝ целунеш в тъмното ръка! –
свещената ръка на мама Блага,
смирено влязъл в бащиния дом,
да те погледне старата икона,
на одъра да седнеш мълчешком,
що тати го скова със три пирона,
пак да се видиш онова момче,
с хвърчилото си литнало в простора,
щом утре ясно слънце напече,
от теб да смъкне черната умора,
и в този свят, край теб прогнил от зло,
да грейне в обич родната ти стряха,
и гълъбът с прекършено крило
за миг да ти помаха с радост плаха,
дойдох, за да дочакам мирен заник.
с надеждиците тъй живея – просто.
О, скрити вопли на печален странник,
прости ми, Димчо?
Ти си моят Господ.
2 август 2021 г.
гр. Варна, 11, 40 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
