Писмо до Дядо Коледа (спешно)
Скъпи, Дядо Коледа, прости ми!
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо.
Коленете, кръста, се обаждат.
Трудно скачам вече през огради,
всякакви болежки ми досаждат.
А в главата пакости се сбират.
Искам всяка да си я приложа,
но ме гледат криво, не разбират.
Аз съм си дете, бе, ваш`та кожа!!!
Искам още в локвите да шляпам
без да идват белите престилки,
с шоколад муцунка да изцапам
и черешите да ям с костилки!
Искам да препускам след хвърчило!
Да не стъпвам здраво на земята.
И с един капак, вместо кормило,
да бръмча на ужким със колата.
Да похапвам сняг във люта зима,
нищо че настинка ще ме тръшне.
Във ума ми пакостници трима,
нови приключения ми шушнат.
Затова те моля, помогни ми,
път обратно скоро да намеря!
Ако можеш, детството върни ми!
Поздравче: от психодиспансера.
© Керанка Иванова All rights reserved.
