Писмо до не(поискване)
Не знам дали ще възвестят потоп,
ала след теб небето се разцепи.
А аз така и не разбрах защо
не спастрих слънце в алчните си шепи.
Ламтях напразно като всеки мъж
да имам къща, пътища, любима,
но който иска много, неведнъж
загубва и това, което има.
Затуй броя и ден един за три
като човек със диагноза страшна.
От теб писмо не дойде ли в зори,
си пиша сам. И сам си го изпращам...
...и отговарям. Как да съм? Добре.
И времето в градчето спря да щипе.
Заглади косъм върлото море
и край скалите допълзя на припек.
A всъщност вече пети ден вали
и ме заливат водните талази.
Обичалият силно друг, нали
след туй по-силно дваж дори го мрази.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
