Писмо (до себе си)
ПИСМО (ДО СЕБЕ СИ)
Ти помниш ли Вапцаровите стихове
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите
по-мъдрият и хубав нов Живот,
а хората – прескочили разломите –
ще пеят с братска обич в бодър ход?
Ти помниш ли, че май така не станало?! –
Макар „народна“ власт да е дошла
с одежда нова, кройката постарому,
със същите безсъвестни дела,
но с други светли и хуманни лозунги
за равенство, за правда, за прогрес!
Било е на хартия всичко в розово:
„ЗА ОБЩИЯ НАРОДЕН ИНТЕРЕС!“…
А днес какво е – виждаш ли и чувстваш ли? –
Да имаш всичко, а да си бедняк,
вред – светло, а в душите ни изкуствени
владее леден, непрогледен мрак!
Хляб има много, но я няма Вярата
в Доброто и в Човека, устремен
към нов Живот – пречистен от покварата,
към Свят без гнет и без валутен плен!
Ти помниш ли Вапцаровите стихове,
които в теб звучаха ден и нощ?!
А днес в сърцето непонятно тихо е,
отдавна нямаш идеал и вожд…
Отдавна властва тъпо примирение
в духа, летял към светли висоти,
към всичко чувстваш злоба и презрение
и сам не вярваш, че това си ти!...
24.11.2022, 21:55, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
