Писмо до смъртта
В часовника на миналите дни
завръщаш спомените ти.
На болката не една,
заради която пак ще умра.
За шанс, в последните си дни
да видя твоите очи,
в обятията си ти да ме прегърнеш
и с твоята топлина да ме обгърнеш.
Сърцето ми за миг да спреш
и да премахнеш вечния копнеш
да бъда нечий аз любим
и никога незаменим.
Не живях ли аз достатъчно в болка,
в копнеж, за истината долна,
че една любов тъгата ще заглъхне
и желание за живот ще вдъхне.
Скъпа смърт, ти чуй моето послание
и сбъдни ми ти последното желание.
Приеми ти моя дъх живот,
в символ на истинската ми любов.
© Йоан Александров All rights reserved.
