May 3, 2013, 2:13 PM

Писмо от Алкатраз*

  Poetry » Civic
1.3K 0 0


Мислете му, какви ги мармаладите,
че ще посегна даже на площадите.
И недоволните - във дупка миша -
да ми се молят, глухо да въздишат.

Дали ще имат глас или пък дума,
ще ползвам ли и срещу тях куршума?
А може би с казани СРС-та,
та даже ще валят и досиета.

Отдавна аз подготвям снайперисти,
бързаци са за ходовете "чисти".
Разчиствам сметки даже от затвора,
заплашвам и добри, и "злобни" хора.

Обвити са поръчките във тайна,
а сумата е с нули, и безкрайна.

Не давам на държавата да диша

и тъжната история ù пиша.

Че кокала си няма да изпусна
и супата си топла, че и вкусна.
На свиждане, елате ми, момчета,
ееей, старата правителствена чета!


* затвор в Америка, затворил вратите си през 1984  - 
годината няма връзка с Джордж Оруел...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...