Oct 21, 2015, 2:18 AM  

Писмо от България

  Poetry » Other
524 0 5

Здравей, стари приятелю, как си?
Скоро ще идваш ли, времето мина?
Ще се зарадвам да кажеш „Хей, здрав съм!“
Бързо тече май животът в чужбина.
Как да ти кажа… аз съм добре 
Все ще се справим някак с жената,
смъртни сме, знаеш, все ще се мре,
добре, че отгледахме вече децата.
Хлябът поскъпна, токът, водата,
хората тъжни навеждат глави,
искат да ни регулират килата
с гладна диета на старини.
Ти как живееш, в тази държава?
Чух, че е хубаво да имаш пари
и да пътуваш, без да се спираш,
от мрачни мисли за смърт и беди.
Хайде със здраве, мило ми беше!
Имаш ли време, драсни някой ред.
Ако сме живи, че много е тежко
пак да се видим на гарата в пет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Бързо тече май животът в чужбина.
    Как да ти кажа… аз съм добре
    Все ще се справим някак с жената,
    смъртни сме, знаеш, все ще се мре,
    добре, че отгледахме вече децата."

    Да, така е! Няма лесно във чужбина!
    Но животът е по-добър за всеки,
    който иска да работи,
    за да живее по-добре.

    Поздрави, Мая! ...И много слънчеви дни!
  • Много ми хареса!Но не ми допадна идеята,че в чужбина човекът тъне в пари и безгрижие...В чужбина няма лесно!Поздрав!
  • Да, Валери е прав!
    Стихът е чудесен, само оправи животЪт на 4-ти ред!
  • Харесах и се натъжих!!!
  • Здравей, как си приятелко, как, добре ли я караш, още ли вятъра гониш към някой бряг...!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...