Писмо от България
Здравей, стари приятелю, как си?
Скоро ще идваш ли, времето мина?
Ще се зарадвам да кажеш „Хей, здрав съм!“
Бързо тече май животът в чужбина.
Как да ти кажа… аз съм добре
Все ще се справим някак с жената,
смъртни сме, знаеш, все ще се мре,
добре, че отгледахме вече децата.
Хлябът поскъпна, токът, водата,
хората тъжни навеждат глави,
искат да ни регулират килата
с гладна диета на старини.
Ти как живееш, в тази държава?
Чух, че е хубаво да имаш пари
и да пътуваш, без да се спираш,
от мрачни мисли за смърт и беди.
Хайде със здраве, мило ми беше!
Имаш ли време, драсни някой ред.
Ако сме живи, че много е тежко
пак да се видим на гарата в пет.
© Мая Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса!Но не ми допадна идеята,че в чужбина човекът тъне в пари и безгрижие...В чужбина няма лесно!Поздрав!
-
Да, Валери е прав!
Стихът е чудесен, само оправи животЪт на 4-ти ред! -
Харесах и се натъжих!!!
-
Здравей, как си приятелко, как, добре ли я караш, още ли вятъра гониш към някой бряг...!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Как да ти кажа… аз съм добре
Все ще се справим някак с жената,
смъртни сме, знаеш, все ще се мре,
добре, че отгледахме вече децата."
Да, така е! Няма лесно във чужбина!
Но животът е по-добър за всеки,
който иска да работи,
за да живее по-добре.
Поздрави, Мая! ...И много слънчеви дни!