Oct 21, 2015, 2:18 AM  

Писмо от България

  Poetry » Other
530 0 5

Здравей, стари приятелю, как си?
Скоро ще идваш ли, времето мина?
Ще се зарадвам да кажеш „Хей, здрав съм!“
Бързо тече май животът в чужбина.
Как да ти кажа… аз съм добре 
Все ще се справим някак с жената,
смъртни сме, знаеш, все ще се мре,
добре, че отгледахме вече децата.
Хлябът поскъпна, токът, водата,
хората тъжни навеждат глави,
искат да ни регулират килата
с гладна диета на старини.
Ти как живееш, в тази държава?
Чух, че е хубаво да имаш пари
и да пътуваш, без да се спираш,
от мрачни мисли за смърт и беди.
Хайде със здраве, мило ми беше!
Имаш ли време, драсни някой ред.
Ако сме живи, че много е тежко
пак да се видим на гарата в пет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Бързо тече май животът в чужбина.
    Как да ти кажа… аз съм добре
    Все ще се справим някак с жената,
    смъртни сме, знаеш, все ще се мре,
    добре, че отгледахме вече децата."

    Да, така е! Няма лесно във чужбина!
    Но животът е по-добър за всеки,
    който иска да работи,
    за да живее по-добре.

    Поздрави, Мая! ...И много слънчеви дни!
  • Много ми хареса!Но не ми допадна идеята,че в чужбина човекът тъне в пари и безгрижие...В чужбина няма лесно!Поздрав!
  • Да, Валери е прав!
    Стихът е чудесен, само оправи животЪт на 4-ти ред!
  • Харесах и се натъжих!!!
  • Здравей, как си приятелко, как, добре ли я караш, още ли вятъра гониш към някой бряг...!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...