ПИСМО ОТ ЧУЖБИНА
Здравей, приятелю! Аз съм в чужбина.
Десетина години вече съм тук.
Свидна, скъпа ми е мойта Родина.
Но с мен, тя се отнесе, като с боклук.
Какво зло й сторих? Къде съгреших?
Изнасилих ли? Откраднах? Или убих?
Превзеха я мутрите, наш'та Родина.
И я превърнаха в кървав тепих.
Аз ще се върна. Там е детето ми.
Най-скъпите спомени, също са там.
Но живее ли се само със спомени, драги?
Какво ми остана? И тях ли да дам?
© Ник Желев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
