ПИСМО ОТ ЧУЖБИНА
Здравей, приятелю! Аз съм в чужбина.
Десетина години вече съм тук.
Свидна, скъпа ми е мойта Родина.
Но с мен, тя се отнесе, като с боклук.
Какво зло й сторих? Къде съгреших?
Изнасилих ли? Откраднах? Или убих?
Превзеха я мутрите, наш'та Родина.
И я превърнаха в кървав тепих.
Аз ще се върна. Там е детето ми.
Най-скъпите спомени, също са там.
Но живее ли се само със спомени, драги?
Какво ми остана? И тях ли да дам?
© Ник Желев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
