Писмо от Дявола
От Дявола писмо едно получих"
"Не ме вини, че влюбен съм във теб",
усмихнах се "И как така се случи"
попитах... и изчакал своя ред,
отново на писмо ми върна нежно,
а Дявол уж във рима ми реди -
"Обикнах те през зима белоснежна,
една луна бе там, едни звезди... И ти!
Сама вървеше в тишината,
снегът блестеше като твърд кристал,
в зениците ти огнени от злато
прочетох силна болка и печал.
Понечих с длан сълзите ти да скрия,
ала съм Дявол и не бих могъл
с плътта си покварена да отмия
тъй чувствената свежест... Да съм зъл
призванието мое ми попречи.
Ала една сълза в очите ми надзърна,
да се откъсне от лицето ми понечи,
тогава нещо в мен се преобърна...
Сърцето ми познало бе Доброто,
а Дявол от Доброто ще загине.
Обикнах те! Отказах се от Злото
и чувствам как кръвта ми бавно стине..."
Със сълзи на очи извиках бясно:
"Защо избрал си да умреш, за Бога?!"
А Дяволът усмихна се и каза -
"Без теб да дишам вече аз не мога.
Без теб във Мрака да се върна няма,
там бих умирал ден след ден - години,
и сам със ножа собствена в мен рана
бих срязал... и дълбал бих твойто име...
Затуй така започнах, пак ще кажа -
Не ме вини, че влюбих се във теб,
вината ми успя да ме накаже,
че Дявол да се влюби в Ангел свят
не може да живее в този Ад!!!"
© Ирина All rights reserved.
