Jun 9, 2011, 10:58 AM

Писмо от есента ни...

  Poetry » Love
956 0 0

Подмина ме, едва ли бе нарочно,
но бих ти го простила аз,
ако не беше ти, ако не беше точно,
когато искрата пламна между нас.

Но ти прости, през тези зли лета,
очаквах да се случи онзи миг,
когато полетели над света,
от птиците ще се изтръгне вик,

от който стават истина повелите,
при който само свободата знае как
да защити живота ни и белите
коси сред жарък зной и злак.

От есента ни се докрай поучихме,
но чужд на всякакви блага,
остана споменът за случване...
И много вяра след това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...