Писмо от малкото моряче

Здравей, мое мило море!

Пише влюбено в теб дете.

Искам болката си да ти кажа

и какво се случи да разкажа.

Миналото лято с татко и мама

в къщата на скалите с голяма панорама,

там, на високото намерихме стряха,

но хазяи - тарикати кожата ни съдраха.

За едно легло, в душна стая,

от цената на мама главата се замая.

После в ресторанта каква стана?

За вечеря, сякаш от боклука в казана,

и за две рибета с бира добра

айдука с подноса тате обра!

Рано сабалето на третия ден

приготвихме си багажа и без тен

с усмивки тъжни на село се прибрахме,

на туй отгоре от ходенето осиромашахме!

Пак е лято. Слънцето напече,

но ще те гледам, море, отдалече

и плажа през кривото на макарона,

щото тате рече:,,Ще трябват два - три бона!"

Затова дай твоята благословия

да идем тоя път в Турция.

Там курорта бил като за нас -

от низшата класа нямаща глас

             подпис: малкото моряче

            Рано сабалето - рано сутринта