Писмо от приятеля с приписка - отговор

"... пиша ти тази сутрин, 12 август, в 7:30 часа

на масата, на която снощи имà разпивка.

   Над мене хладният ветрец поклаща зелените

вейки ... "

- Разпивка! С бокала на звездите?

Звучи сакраментално.

Прибирам отломките му за реликви

у мен в трезора.

" ... Спах добре. Тук, на базата в Каварна е хладно.

Тялото се чувства благоприятно, леко благоприятно

е и усещането за психически стабилитет.

   Но до момента нищо не ме зарадва, не ме и

разочарова. Три-четири дни преди да тръгна

насам, получих силен психически спад, от който

едва сега започвам да се отървавам. Тук, при

Ван е хубаво ... "

- И аз нерядко в падовете ти

                                               пропадам.

Когато душата ти е аварирала,

моята е катастрофа.

" ... Някак си, не се получава: не съм сам, а

и не съм с компания. Иначе ... нещата, както

вече казах, са положителни: чист въздух, и

топло и хладно, сравнително тихо. Питам се

какво ми липсва ... "

- ... Чуй, все в мен са

додявките на всяко живо ...

Где да дяна и твойта

                       екзистенциалност?

" и се правя, че не мога да си отговоря, а всъщност

много добре знам. Две са нещата и то са

коренно противоположни: Първо, липсва ми

атмосферата на хубавите жени в големите курорти и

второ - липсва ми атмосферата на контактуване  с

природата по пътя към Божественото. Макар че и

второто е физическо, то насоката на самото изживяване

е към духовното.

   През лятото обаче, откровено казано, аз все още

съм в първото и нещата около него."

- Навярно и двете

с корен са в една природа,

маскирани с противоположност ...

"Пак ще повторя: утрото ме освежава и с минути

се чувствам все по-добре. А и аз съм човек,

който се задоволява с малко: малко добро спане,

малко хубаво ядене, а ако има и нещо за любене

или поне за очакване (макар да не обичам да чакам),

то ще е още по-добре ..."

- Малкото наистина

ни задоволява, когато

е вкусване на истинското.

" ... Сам съм на масата"

- И масата сама е.

  Сами сме масово.

" и е време да приключвам с писането ... "

- Всеки свършек, който и да е,

   и мен прекършва ...

" Ще закуся и рано-рано да отида до града да

пусна писмото, а после ще се кача на "Чирекмана",

където Ван прави разкопките. Знам, че ще се зарадва,

ако отида, макар да не проявявам никакъв интерес

към неговия археологически предмет на дейност ...

Разбрах, че човекът намира смисъл в това, което върши ..."

- О, капкомер за смисъл!

Върви, но не възкачвай

самоукора си. Да оставим Ван -

патоанатомът на Историята -

да я аутопсира ...

  Глобалното е наш работодател.

В жива мина

                    тъй дълбочинно рàботим,

                    че правим безработен

                                                   всеки датчик.

" ... После ще видим, може да ида на плажа да

позяпам ... макар ...

- Каква неизбродимост

                         лепкава,

свлачища от болка,

клей от безизходност.

Интонация на крачки,

които ме отдалечават -

                 доближават

от Някакво до Нещо,

до Никакво от Нищо ...

Ала, приятелю,

не казвай крайна дума.

И нека

            в отстоянието помежду ни

сме ДНК-а най-жилави спирали,

свързани във паралел ...

от две неотзвучаеми:

- Здравей!

- Здравей!