Niveana (Емилия Николова)
42 167
May 5, 2011, 7:39 PM

Писмо в бутилка 

  Poetry » Love
1380 0 10

Един ли бряг ме викаше към тебе?

Целуваше ме с приливните устни,

а аз като ограбен кораб, древен,

притихналия залив не напуснах.

 

Пристигаха бутилките с писма –

една след друга, като чайки златни.

От взиране не можех да чета.

С целувката ми тръгваха обратно.

 

А после пак вълни и залез ничий.

Солено-бяла лунната пътека.

Озъбена луна. До безразличие,

а корабът полюшва се полека.

 

Изпратих тръпни залези от тук.

Измръзнах във солената си риза.

Дали да вярвам още в твоя юг,

или безмълвен да ме грабне бриза.

© Емилия Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Талантливо и с душа пишеш, Еми!!!
  • Много ограбен ще да е бил тоя кораб, щом не се е осмелил да повярва.
  • Съпреживях... Хубаво е!
  • Стиха ми напомни филма Писмо в бутика, с великолепната игра на
    Кевин Костнър, толкова всичко напомня за него!
    Поздрав и от мен!
  • Прекрасно е!
  • най-красивото стихотворение, което съм чела
  • Благодаря Ви, винаги сте добре дошли, радост сте:
    yaniuz1 (Яни )
    Peach (Любов )
    tanyavd (Татяна Борисова)
    velikataniki (Николина Милева)


  • браво,страхотен стих
  • Хубаво! Харесах!
  • Привет Еми, усещам, че и в твоята кръв се разхожда свободно южен морски вирус .... толкова е хубаво, когато животът някак минава край морския бряг, там виждаш първия изгрев и се радваш на последния залив, защото въпреки хората морето си остава истинско мамещо и солено, като първата любов в живота ... Поздрав
Random works
: ??:??