Един ли бряг ме викаше към тебе?
Целуваше ме с приливните устни,
а аз като ограбен кораб, древен,
притихналия залив не напуснах.
Пристигаха бутилките с писма –
една след друга, като чайки златни.
От взиране не можех да чета.
С целувката ми тръгваха обратно.
А после пак вълни и залез ничий.
Солено-бяла лунната пътека.
Озъбена луна. До безразличие,
а корабът полюшва се полека. ...