Писмо в бутилка

Писмо в бутилка изпращам ти, майко,
и моля се да го получиш ти.
С него обичта си да изкажа,
и за живота свой да разкажа.

Беше права, майко!
Ах! За всичко как позна!
Останах скитница -
без път, без бряг – но със душа.

Та нали ти така ме учи, майко.
Да любя безрезервно и сърце да давам аз,
така значение на дните да предам -
светлинка, искрица, надежда една.

Но знаеш ли сега, ти, майко,

oт добротата как изпатих аз.
В тунел пуст и мрачен - без изход
бродя, лутам се – като птица без криле.

Думите твои запомних, майко.
Да давам всичко, а в замяна нищо да не чакам аз.
Че след време доброто заплаща се двойно,
и радост ще има за мен голяма в този час.

Послушах теб, майко.

Изпълних всеки твой съвет,

Но разбрах – добрината лоша шега ми изигра,
лекомислието… наивността ме разпиля.

А корабът живот потегля,майко.
И с него ще отплават всичките мечти.
Красотата на залеза угасва,
настъпват мрак и черни дни.

Колко мъка, майко!
Как остро пробожда сърцето,
и кърви, и плаче,и тъжи…
Шепне – забрави, изправи се, продължи.

Но как да забравя,майко?
Болката като камък сгромоляса се над мен.
Ден и нощ тя будна ме държи,
изгаря като въглен моите очи.

Сега за прошка моля, майко.
Че не повярвах на съветите тогаз.
Самичка теб оставих аз,
и безброй сълзи изплаквах час през час.

Сама съм аз, о, майко...
Седнала на мокрия пясък … пиша и стена.
А морето срещу мен – бунтува се и то.
И пита – защо на добрите, защо?

Но аз вярвам,майко.
Аз вярвам, и знай – не ще се предам.
Защото знам – лесно е глава да наведеш,
трудно е да се изправиш, и да поведеш.

Стихотворение по зададена снимка - "Творческо писане онлайн",

30.03.2013г.