Моя нежна любов, пак ти пиша писмо...
Пак къде си разпитам звездите...
Ще го сложа в бутилка. Без адрес и клеймо.
Пощальон ще ми бъдат вълните...
Моя нежна любов, не забравяй за мен…
С теб единствен трепна сърцето ми...
Да обичаме можем и в най-тъмния ден,
с любовта си да спираме времето...
Щом се върнеш на нашия бряг някой ден,
неоткрил любовта през годините,
ще намериш писмото в бутилка от мен,
пълно с моята обич... Завинаги...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
