Писна ми от твоите лъжи,
с какво заслужих го това?
Къде сгреших, ми кажи,
че постъпваш с мене така?
На есемесите ми не отговаряш,
батерията паднала е била.
Пътищата до себе си затваряш,
чувствата ми приемаш на шега.
Не искам да съм нечия играчка,
в играта можеш да ме счупиш.
И едва ли друга глупачка
като мене можеш да излъжеш.
© Пролетното момиче All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
