Писна ми от твоите лъжи,
с какво заслужих го това?
Къде сгреших, ми кажи,
че постъпваш с мене така?
На есемесите ми не отговаряш,
батерията паднала е била.
Пътищата до себе си затваряш,
чувствата ми приемаш на шега.
Не искам да съм нечия играчка,
в играта можеш да ме счупиш.
И едва ли друга глупачка
като мене можеш да излъжеш.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
