Писта за излитане
ПИСТА ЗА ИЗЛИТАНЕ
Аз всяка вечер приютявам дракон –
след залез през прозореца връхлитащ.
Смрачава се и той навярно чака
нощта да му омеси лунна пита.
Да му налее чаша звездно вино,
да го люлее – за да засънува.
В делириум ме мята, ненаситен.
Но орис е и бягството не струва.
Надеждата ми е, че само мога
да го лекувам – колко е потребно.
Научих го да укротява огън –
така че да изтлява постепенно,
тайфуните в очите да смирява,
с диханията – взривове тротилни,
и грешките на други да прощава.
Навярно ще ми коства всички сили.
Дали така узрява перла в мида?
Дали светът ще стане по-различен?
Опитомя ли го, ще си отида.
Така си тръгва, който е обичал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
