Писък -2

Comments

• 

  Izumrudkata (Катя)

  Така е ,Гавраил - заслужава си...
  Благодаря ти за коментара!
  Благодаря и на авторите поставили стиха ми в любими!
  
  Мисълта е по - бърза от вятъра и времето
  а по - някога преминава от век във век
  и оставя следи в историята на човечеството!
  Катя

  2020-03-16T06:32:38+02:00
• 

  Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  Заслужава си да разрушим матрицата.
  Поздравление!

  2020-03-10T06:38:37+02:00
• 

  Izumrudkata (Катя)

  Наде, благодаря ти за хубавите думи!

  2020-03-07T22:28:25+02:00
• 

  Izumrudkata (Катя)

  Иван, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!

  2020-03-07T20:52:14+02:00
• 

  Izumrudkata (Катя)

  Младене, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
  Да трябва до си силен за да се изправиш срещу мрака.
  Лирическата слага маска за да се слее със заобикалящата я действителност.
  И тогава разбира, че плаща твърде висока цена - разбира, че губи себе си,
  губи мечтите си, остава безразлична към въпросите, не търси отговори.
  Разбира, че писъкът в нея замлъква и душата и остава пленена
  в тънко изплетените мрежи на матрицата. Това ли иска?
  Това ли е живота? Пречупени мечти и тишина...И тя искрено тъгува
  по- изгубените човешки ценности. И тогава в тишината на нейния вълшебен свят
  тя сваля маската и смело натиска клавишите по - белия лист. И тогава матрицата рухва.
  Тя е безсилна пред силата на мисълта, че този свят може да бъде обичан и бял...
  И в сърцето припламват искри на мир, любов и надежда...
  И искрено вярва, че този свят може да бъде спасен!
  Младене, благодаря ти за хубавите пожелания! Благодаря ти, че постави творбата ми в любими!

  2020-03-07T19:51:22+02:00