Днес съм седнал с поглед чист,
с молив, стиснат във юмруче,
пиша, пиша върху лист
как отново искам куче.
Мамо, тате, дума давам -
всяка сутрин точно в седем,
чинно, твърдо аз ще ставам,
ще го водя в парка денем.
Вечер с него ще играя,
с моя топка ще го гоня,
негов номер ще ви смае
ще е рицар, но без броня!
Как ли само ще пътува
от Лапландия до тук?
Всяка вечер го сънувам,
стиснал палчето в юмрук!
© Bo Boteva All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
