Днес съм седнал с поглед чист,
с молив, стиснат във юмруче,
пиша, пиша върху лист
как отново искам куче.
Мамо, тате, дума давам -
всяка сутрин точно в седем,
чинно, твърдо аз ще ставам,
ще го водя в парка денем.
Вечер с него ще играя,
с моя топка ще го гоня,
негов номер ще ви смае
ще е рицар, но без броня!
Как ли само ще пътува
от Лапландия до тук?
Всяка вечер го сънувам,
стиснал палчето в юмрук!
© Bo Boteva All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
