Jun 30, 2007, 9:42 AM

Питаш...

  Poetry
961 0 1
Питаш  ме  за  сълзите  в  очите,
гледаш  ме...  и  търсиш  рана,
но  не,  момче,  тя  не  е  по  тялото  ми,
а  в  душата  ми  скътана!
Целуваш  ме,  но  няма  смисъл - 
ти  не  я  лекуваш  със  това  -
тя  боли  ме  и  ще  бъде  дълго  жива...
но  за  белега  от  нея  ще  скърбя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...