Пияна от най-трезвото предричане
Започвам да разбирам неразбраните
и думите – въженцата спасителни.
Солта от тях ми подлютява раните
и пълни ми душата с въпросителни.
Изобщо не обичам подсладените,
напитки – да не кажа захаросани,
не ми ли палят луд пожар във вените,
щом пия, а съм трезва за какво са ми?
Септември чакам. Зная, че обича ме.
Вино̀ сънувам – лудо с полуделите...
Пияна от най-трезвото предричане:
Ще дойде... Позлатят ли се неделите...
И ще изпеем с него неизпятото,
щурчетата ще млъкнат вън унесени.
Пияно ще си тръгне рано лятото...
И наши ще са всички златни есени...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
