Пияният баща
Той бе пиян и псуваше на воля,
блъскащ се, нещастникът, във вятъра,
двете му дечица му се молеха,
придържайки го нежно и старателно.
Но падаше пак той, пак той - баща им,
задавен с вино, с белези и с кръв
и те, обезверени и отчаяни,
го водеха по пътя към дома.
Прозорците строшени ги посрещаха
в немазаната къща от бетон,
разхвърляните по земята вещи
и стария ожулен телефон.
А той, не взел заплата и отчаян,
пак без пари, пак само с празни думи,
крещеше и се люшкаше замаяно,
но думите отекваха безшумни.
И, свел гласа си в чувство на вина,
едва успял за миг да се обърне,
той с поглед търси своите деца,
и нежно, толко нежно ги прегърна.
© Димитър Димчев All rights reserved.
