Не ме закачай, бе момче,
че много съм пияна,
две дамаджани със мечти
във гърлото си съм изляла.
И не замезвах – само пих,
затуй сега съм шарена
и хвърковата,
недей да ме докосваш,
че току-виж
по теб съм се саморазляла.
А пък си сух – като камъш.
Ако сега с пиянството си те наквася
като полят с бензин ще изгориш.
Затуй си стой далеч от мен –
беля съм за главата ти,
ако си жаден, по-добре отпий
една лъжичка със вода.
За огъня в душата ми.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво, Веси 
