Счупи се сиромашкото лято
и посипа в очите ми парченца тъга.
Окъсняло щурче се надява на чудо
и свири безкраен реквием.
За едно лято и обич, по-дълги от смърт,
а всъщност, като стих кратки.
И покълна несбъдване върху топлите спомени –
бързи крачета на притичал в пролука гущер.
В късния аромат на пирен и ягоди диви
една пожълтяла пчела разпръсква капки роса.
Като влюбена птица, сви се тъгата в душата ми
и тихо заплака. Поникна несбъдване – дервишова орис ...