Плачат ли птиците
Счупи се сиромашкото лято
и посипа в очите ми парченца тъга.
Окъсняло щурче се надява на чудо
и свири безкраен реквием.
За едно лято и обич, по-дълги от смърт,
а всъщност, като стих кратки.
И покълна несбъдване върху топлите спомени –
бързи крачета на притичал в пролука гущер.
В късния аромат на пирен и ягоди диви
една пожълтяла пчела разпръсква капки роса.
Като влюбена птица, сви се тъгата в душата ми
и тихо заплака. Поникна несбъдване – дервишова орис
в едно оцеляло (въпреки всичко) обичане.
Сепната от сянка на сова, нощта си отхапа опашката
и побягна избледняла в синьото утро.
© Тасо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересно...
-
Хубав стих с красиви и образни метафори!
-
Прекрасна, загадъчна образност...!!!!!!!!!!!
"Като влюбена птица, сви се тъгата в душата ми
и тихо заплака. Поникна несбъдване – дервишова орис
в едно оцеляло (въпреки всичко) обичане." -
Толкова хубава безопашата нощ... Бягаща като киви.
Искам да чувам щурците нощем. В жълтите листа сред нивите...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
една пожълтяла пчела разпръсква капки роса.
Като влюбена птица, сви се тъгата в душата ми
и тихо заплака. Поникна несбъдване – дервишова орис
в едно оцеляло (въпреки всичко) обичане. "
Това е толкова красиво написано...
Иска ми се да го чуя изрецитирано.