Плачеш ли...или вали?
Странно как съдбата се обърна,
странно как ме нарани.
Пак те питам, ще ми отговориш ли?
Плачеш ли или вали?
Кажи ми истината, моля те, кажи я!
Спри да криеш болката от мен.
Много те обичам, мътните ме взели,
ако в нещо обвиня те някой ден!
Хайде тръгвай си, не се обръщай...
Да, вярно е! Много ме боли!
Но предпочитам моя да е мъката
и щастливи да са твоите очи.
Всичко бих дала за твойто щастие,
сигурна съм, знаеш го добре.
Мъката на себе си оставям,
вярвай ще се чувствам по-добре.
Равдам се, че помислил си за мене,
че питаш как ще се почувствам аз.
Радвам се, че искаш пак след време
с ведър поглед да те срещна аз.
Но стига си се мъчил! Моля те!
Отивай си, веднага тръгвай ти!
Да, знам, че невъзможно е със себе си да се пребориш ти.
Обичаш я! Обичам те!
Изходът е много труден...
Но е време вече, тръгваме - ти си с нея, аз пък съм изгубена...
П.С: Бих дала цялото си щастие и същество, само за един твой щастлив момент! Обичам те повече от себе си... представи си колко много - аз бях най-голямата егоистка на земята! :*
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
Но знай едно - човек може да е истински щастлив, само ако не е пренебрегнат и обичта му е споделена! 
Поздрав за хубавия и толкова искрен и чист стих! 6 
