May 19, 2013, 7:26 PM

Плачеща жена

  Poetry » Love
823 0 0

Очите парещи, сълзите капещи,

лицето черно е от размазания грим.

Гласът треперещ, устните пресъхнали

гърлото безмълвно е заради неизречените думи.

 

Тялото потъващо, леглото поглъщащо,

възглавницата подгизнала от пороя сълзи.

Стените съхраняващи болките в сърцето ù,

салфетката попиваща тъгите ù.

 

Виновен е проклетникът безчувствен,

безмълвно чувство на вина.

Виновен е пленителят на сърцето ù,

проклетница е любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...