Плачът на земята
Плачът на земята
Запях и песента ми достигна небето.
Запях и радостта ми влезе във сърцето.
Зачаках светлината, а мръкна в утринта
И пътя ми нелесен внезапно начерта.
Бучене се разнесе. Просторът затрептя.
Земята се разтресе. Побегна радостта.
О, майчице, не бързай! Ти още потърпи!
Но някъде дълбоко дочух гласа ти: „Спри!
Душата ми ранихте. Сърцето ме боли.
Със рани ме покрихте. Днес молите, нали?
Горихте ме без жалост, посипахте с барут.
Отровихте плътта ми. Човекът днес е луд.
Предупреждавах често. Болеше ме гръдта.
Изтръпнала говорих: отива си света.
Сложете си ухото, легнете на пръстта,
И слушайте как плаче във нея песента,
И с болка се прощава със вас и с радостта...”
Заплаках и извиках: „Прости ми, Боже мой!
Вместо разруха сетна Ти изпрати покой!
Ще тръгна по следите на трудния Ти път,
За да спасим съвместно с Теб земния ни кът.”
- Когато се научиш след Мене да вървиш,
Тогава светла радост ти ще сътвориш.
© Стойна Димова All rights reserved.
