Плачът на земята

7.08.2014 г., 13:50 ч.

Поезия » Гражданска

404 0 3

Плачът на земята

Запях и песента ми достигна небето.

Запях и радостта ми влезе във сърцето.

Зачаках светлината, а мръкна в утринта

И пътя ми нелесен внезапно начерта.

Бучене се разнесе. Просторът затрептя.

Земята се разтресе. Побегна радостта.

О, майчице, не бързай! Ти още потърпи!

Но някъде дълбоко дочух гласа ти: „Спри!

Душата ми ранихте. Сърцето ме боли.

Със рани ме покрихте. Днес молите, нали?

Горихте ме без жалост, посипахте с барут.

Отровихте плътта ми. Човекът днес е луд.

Предупреждавах често. Болеше ме гръдта.

Изтръпнала говорих: отива си света.

Сложете си ухото, легнете на пръстта,

И слушайте как плаче във нея песента,

И с болка се прощава със вас и с радостта...”

Заплаках и извиках: „Прости ми, Боже мой!

Вместо разруха сетна Ти изпрати покой!

Ще тръгна по следите на трудния Ти път,

За да спасим съвместно с Теб земния ни кът.”

- Когато се научиш след Мене да вървиш,

Тогава светла радост ти ще сътвориш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.