Плачът ти
Плачи, поплачи, гмурни се до дъно
в тъгата си отпусни се, опознай я до край,
в листата рисувай я с капки жалеещи,
образа и, ако можеш, в изкуство създай.
Плачът ти студен ще измие дерзаещ
греха в душата ми дълбоко скован,
ще изтръгне от там поезия пламенна,
любов разпиляваща в тъжни слова.
в тъгата си отпусни се, опознай я до край,
в листата рисувай я с капки жалеещи,
образа и, ако можеш, в изкуство създай.
Плачът ти студен ще измие дерзаещ
греха в душата ми дълбоко скован,
ще изтръгне от там поезия пламенна,
любов разпиляваща в тъжни слова.
© Антония Начева All rights reserved.
