Ще дойда плахо аз до теб,
но само натъжените ми очи
ще ме издават, че срещал съм
аз мечтата ми най-съкровена,
но ще бъде ли реалност?
Всяко нещо като спомен в
ума ми се запечатва.
Кадър след кадър от миналото
ми нощем се завръща, сякаш
всяко нещо все по-силно
сърцето ми изгаря .
© Ноно Якимов All rights reserved.
Очакване и не знаене.
Свобода,мечта.
Незабравимо чувство.