Ще дойда плахо аз до теб,
но само натъжените ми очи
ще ме издават, че срещал съм
аз мечтата ми най-съкровена,
но ще бъде ли реалност?
Всяко нещо като спомен в
ума ми се запечатва.
Кадър след кадър от миналото
ми нощем се завръща, сякаш
всяко нещо все по-силно
сърцето ми изгаря .
© Ноно Якимов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
