Apr 15, 2009, 4:56 PM

Плахо

  Poetry
635 0 1

 

Ще дойда плахо аз до теб,
но само натъжените ми очи
ще ме издават, че срещал съм

аз мечтата ми най-съкровена,

но ще бъде ли реалност?

Всяко нещо като спомен в
ума ми се запечатва.
Кадър след кадър  от миналото
ми нощем се завръща, сякаш

всяко нещо  все по-силно
сърцето ми изгаря .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чистота.
    Очакване и не знаене.
    Свобода,мечта.
    Незабравимо чувство.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...