Dec 31, 2010, 11:12 AM

Плам

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Исках да те докосна

Спря времето в запалената свещ

Исках да те погледна 

Пламъкът угасна

 

А ти къде се скри

В светлината от мечти

 

Беше нежно прочетох в твоите очи

Кажи за какво живееш ти

 

Пламък светлина искра във малка нощ

Звън на приказка ехти

а навън тихо си вали

 

Исках да те погледна

Сянката нашепна ми "Ела"

... смирено чаках те там под дъжда

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...