Seagirl (Марина) Seagirl (Марина)
10
Aug 5, 2006, 1:15 PM

Пламъче

  Poetry
1.4K 0 3

Сама във мрака, тя и те -
свещички с пламъчета светли!
Отразяват леко нейното лице,
и ръцете малки, клети!

Тя има пламъче в своето сърце,
пламъче обичано, малко и свещено!
С всички сили брани го с ръце,
за нея то е най-безценно!

Редят се дни след часовете,
и пламъчето се превръща в плам!
Все така малки и клети са ръцете,
стискащи щастието в длан!

И то все се отразява в нейното лице,
ръцете бранят го от мъката, тъгата!
Пазят светлинката в нейното сърце,
защото няма по-страшно от самотата!
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0