Jan 20, 2019, 7:52 PM

Пламък 

  Poetry
217 0 0

ПЛАМЪК

 

Слънцето, което се издига в небето,
не поражда усмивката в очите,
а това, което се ражда в сърцето
и осветява зениците под миглите.

Сиянието на звездите и луната
не осветява кътчетата на душата.
Осветява ги до дъно Любовта
с нежната си добрина и красота.

Отвън е тихо, свежо, обичайно... -
не тъжна свещ, а огън природен.
Отвътре огънят е свята тайна -
пламък, нямащ на себе си подобен...

 

20 01 2017

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??