ПЛАМЪК
Слънцето, което се издига в небето,
не поражда усмивката в очите,
а това, което се ражда в сърцето
и осветява зениците под миглите.
Сиянието на звездите и луната
не осветява кътчетата на душата.
Осветява ги до дъно Любовта
с нежната си добрина и красота.
Отвън е тихо, свежо, обичайно... -
не тъжна свещ, а огън природен.
Отвътре огънят е свята тайна -
пламък, нямащ на себе си подобен...
20 01 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени