На моята планета няма
сълзи от разпилени спомени.
Не зее там дълбота яма,
препълнена с мечти изгубени.
Там няма болка, няма рана,
напомняща за времето без лик,
разкъсало оковите на спомена
от горчилката, която нявга пих.
Посях гора от лунните копнежи.
От изгревите дворец си построих.
В градините с червени ярки рози,
следите от любов там засадих. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up