Планета"ИСТИНА"
На моята планета няма
сълзи от разпилени спомени.
Не зее там дълбота яма,
препълнена с мечти изгубени.
Там няма болка, няма рана,
напомняща за времето без лик,
разкъсало оковите на спомена
от горчилката, която нявга пих.
Посях гора от лунните копнежи.
От изгревите дворец си построих.
В градините с червени ярки рози,
следите от любов там засадих.
Припявах песен нежна - мила,
дълбаейки лехи в пръстта.
За всяка клонка обич и закрила,
дарявайки от себе си и любовта.
На моята планета "ИСТИНА"
закрила е сама душата.
Тук тя е винаги разлистена
от блясъка на чистотата.
.......................................
Ела, когато искаш да останеш!
Но дори веднъж, ако излъжеш,
планетата ми ти ще разрушиш...
А мен дълбоко ще ме нараниш.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
