Плашило
Плашило
Сънувам слънчогледови полета
усмихнато как кимат ми с главици.
А аз, сред тях, плашилото съм клето –
страшилище за всички гладни птици.
Закотвена дълбоко във земята,
ръце протягам – слънцето да стигна,
но плаша с тях долитащото ято
от ангели, дошли да ме повдигнат.
И пак стоя със вид на съвършенство,
а в мен тежи измислен земен Ад.
Навярно най-голямото блаженство
ще бъде да не стана нов Пилат.
Не мога да изгоня гладна птица,
ръце отпускам в слънчевата нива.
Избирам обичта да ми е прицел.
(Сърцето на плашилото е живо)
На птици днес светът е дефицитен,
не ще прогоня никоя от тях.
Щастливи ли са, аз ще бъда сита.
Светът ни (щом си идат) тъне в грях.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Поздрави за прекрасния стих!