Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
18.07.2015 г., 13:13 ч.

Плашило 

  Поезия
475 1 9

Плашило

 

Сънувам слънчогледови полета
усмихнато как кимат ми с главици.
А аз, сред тях, плашилото съм клето –
страшилище за всички гладни птици.


Закотвена дълбоко във земята,
ръце протягам – слънцето да стигна,
но плаша с тях долитащото ято
от ангели, дошли да ме повдигнат.

 

И пак стоя със вид на съвършенство,
а в мен тежи измислен земен Ад.
Навярно най-голямото блаженство
ще бъде да не стана нов Пилат.

 

Не мога да изгоня гладна птица,
ръце отпускам в слънчевата нива.
Избирам обичта да ми е прицел.
(Сърцето на плашилото е живо)

 

На птици днес светът е дефицитен,
не ще прогоня никоя от тях.
Щастливи ли са, аз ще бъда сита.
Светът ни (щом си идат) тъне в грях.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно въздействащо-"Избирам обичта да ми е прицел.(Сърцето на плашилото е живо)Поздравления!
  • Благодаря, Ви от сърце! Щастлива съм, че харесахте стиха.
  • Прекрасна образност!
    Слънчево, ангелско плашило-вече го обожавам!
  • Браво! Има нужда и от плашила.
    "Щастливи ли са, аз ще бъда сита"
  • Влюбих се в това плашило Поздрави за прекрасния стих!
  • Браво и от мен!
  • Наистина превъзходен стих и като идея и като поетична реализация, Цвети!
    Присъединявам се към Андромаха. Браво!
    Весели празници, ти желая!
  • Отново на висота. Чудесна си, Цвети!
  • Тук има качество. На изказ и мисъл...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??