Плащам си да ме наричат галено.
Плащам като задлъжняла уличница.
Вадя си от джоба мимолетното.
И го подавам на страдалеца.
Плащам с плътните си устни.
Плащам с хубавите си очи.
Плащам само нощем късно.
Плащам да не ме боли.
Бъркам надълбоко - до омразата,
вадя я, на дребно я разменям,
за оная другата, заразната,
оная, дето ме погребва.
Плащам си да се преструвам на обичаща.
Струва цяла шепа от сълзите ми.
Плащам и затварям всички пътища,
еднократно е обичането ми.
Ще ме питаш
"не боли ли?"
Ще ти кажа,
че боли.
Но безплатното е само косвено -
то, безплътното не се руши.
А пък аз съм цялата от сетива изплетена.
Виж ми дланите - горят.
От монетите на младостта погубена
до последния ми плътен път.
© Венцислава Благоева All rights reserved.