Jun 8, 2013, 1:20 PM

Платежоспособните

  Poetry » Other
824 0 2

Плащам си да ме наричат галено.
Плащам като задлъжняла уличница.
Вадя си от джоба мимолетното.
И го подавам на страдалеца.
Плащам с плътните си устни.
Плащам с хубавите си очи.
Плащам само нощем късно.
Плащам да не ме боли.
Бъркам надълбоко - до омразата,
вадя я, на дребно я разменям,
за оная другата, заразната,
оная, дето ме погребва.
Плащам си да се преструвам на обичаща.
Струва цяла шепа от сълзите ми.
Плащам и затварям всички пътища,
еднократно е обичането ми.
Ще ме питаш
"не боли ли?"
Ще ти кажа,
че боли.
Но безплатното е само косвено -
то, безплътното не се руши.
А пък аз съм цялата от сетива изплетена.
Виж ми дланите - горят.
От монетите на младостта погубена
до последния ми плътен път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Благоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...