Jun 1, 2015, 12:08 AM

Платено

  Poetry » Love
659 0 0

Стоим на сантиметри.

Чакам близост... чакам теб.

Стоим и дишаме, а мислите проклети

тормозят ни. Владеят ме.

И тогава се протягаш бавно..

Дистанцията изчезва.

Виждам те дишайки напразно-

въздишката е безполезна.

Губим време дишайки безплатно.

Плати си! Целуни ме!

И аз си плащам.. ежедневно!

С тялото си съживи ме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...