Стоим на сантиметри.
Чакам близост... чакам теб.
Стоим и дишаме, а мислите проклети
тормозят ни. Владеят ме.
И тогава се протягаш бавно..
Дистанцията изчезва.
Виждам те дишайки напразно-
въздишката е безполезна.
Губим време дишайки безплатно.
Плати си! Целуни ме!
И аз си плащам.. ежедневно!
С тялото си съживи ме...
© Мира All rights reserved.