Платих си
Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка
засищах чувството си за вина.
Ранявах много пъти.
Отминавах.
Под стъпките ми - блато от лъжи.
До глезени затъвах
и съзнавах
как примката на съвестта души.
... Разпукалите
церцисови клони
във розово ми сплетоха саван.
Мъдрецът казал: "Panta rhei!" -
и времето
се стече по врата ми - в клуп-гердан...
Да се откупя исках наобратно
(с отломки смелост сграбчих се в капан),
за да ме съдят
честно и почтено,
да се пречистя,
годна за курбан...
Замеряха ме
с кой каквото хване.
Болеше...
Знаех, ако понеса -
душата ми ще живне оправдана,
над жалките ми,
земни телеса...
Виновна бях.
Бях себе си.
Научих,
че грешките се плащат.
Най-боли,
когато те осъждат тези съдници,
които вече
грешни
са
били.
