dressy (Зорница Николова) dressy (Зорница Николова)
218
Jun 20, 2008, 4:09 PM

platinum

2K 0 9

вържи ми ги на шията

гердан от несмлени отговори тихо

бележки за платени сметки

говор

и не изоставяй по пътя след мен

когато питаш

как се създават взаимоотношения

бьоф строганоф

страх

мога да ти казвам истините за света

и всички нишки светлина

които ни свързват с времето

а ти да отвръщаш

Тук съм малка моя

нямам много нещо за вярване

само секунда

в която ще заключа сърцето

нарцистичноразгоненакучка

със сантиментални заложби

и очукан куфар пълен с думи

знаеш ли

слънцето няма да си тръгне с мене

а само онзи смисъл

че си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0