Nov 17, 2009, 5:27 PM

… платното на съня ми… 

  Poetry
973 0 38
… платното на съня ми…
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно…
… защото тя си нямаше криле,
а беше сякаш на яйце черупка,
ръцете и – снежинкови ръце,
въздишките ти топли ги пропукват.
И в тях посят си – зрънце да те нося,
(дано си зрънце, не след огън прах),
а под дъжда с житейските откоси, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Random works

More works »