… платното на съня ми…
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно…
… защото тя си нямаше криле,
а беше сякаш на яйце черупка,
ръцете и – снежинкови ръце,
въздишките ти топли ги пропукват.
И в тях посят си – зрънце да те нося,
(дано си зрънце, не след огън прах),
а под дъжда с житейските откоси, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up