Плавай, корабче на мечтите ми,
красиво и приказно плавай.
На надеждата дълги са дните ми,
не спирай, не се уморявай.
На бурно море те изпращам,
платната си, знам, ще овладееш.
Ще срещаш мечтите ми с други,
но с вярата ми ти ще оцелееш.
Пътува корабът един,
за всеки по различно време.
Щом не се изпълнят твоите мечти,
на друг по пътя ще поеме.
© Елица Наумова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
