Плен

Борех се за свободата си,

но ти потъпка всяка моя надежда.

Исках да изляза от черупката си,

но ти се оказа най-голямата пречка.

Желаех да съм птица,

да летя волно и безгрижно,

но ти отряза крилата ми.

Полетях към единственият път – надолу,

към безкрайния мрак на душата си.

Желаех да съм ангел,

да се издигна и да заживея отново.

Ти затвори ме във клетка,

затвори сърцето ми, гласа, моето слово.

Сълзите ми,

дъждовните капки, предвещаващи буря,

не успяха да разтопят сърцето,

душата ти все още бушува.

Желаех да избягам,

да стана поет,

но ти ме задържа,

всяка моя мисъл започваше и завършваше с теб.