Oct 14, 2015, 8:25 PM

Плен

  Poetry » Love
592 1 1

Когато ти загубиш вярната посока

и ти се прииска вдън земя да се завреш

дошло е време ти да се прекръстиш

и черни мисли да възпреш.

Нима не помниш туй що те изпълва,

което прави слънчев твоя ден.

Побързай, сам да го изпъстриш,

Защото ще изпаднеш иначе в плен.

Избягай от омразните окови и тичай ти на свобода.

Това е в твоята природа - не скланяш лесно ти глава.

И когато пак ти се прииска да тръгнеш някъде незнайно надалеч.

Не давай ти на никой да пресича пътя.

Страстта е твоя, ти не можеш да я спреш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...