Не мога да мисля за цветята
как ухаят рано в утринта.
Не мога да мисля за зората,
за птиците и техните слова.
Не мога да мисля за реката -
силна и бурна извила снага.
Не мога да мисля за тревата
и бистрите капки роса.
Не мога да мисля за луната,
небето с хилядите звезди.
Аз просто не мога да мисля,
защото в мен живееш ти.
© Даниела Цековска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
