Плисвам
В очите ти, в мислите.
Всичко,
което не съм,
те изяжда.
И те прави на мъж.
По-непокорен. Пò звяр.
И по-способен да може веднъж
да протегне душа към безкрая.
Всичко, което съм, пък те
впива.
Със зъби и нокти те впива.
И не знаеш защо съм бодлива.
И не знаеш
защо със коприва
превързваш си раните.
По-непокорна от вятър в душата.
И онова неизгаснало огънче, дето те пари.
Плисвам.
В ръцете ти. В думите.
И толкова ме няма,
че пропадам като в бездна
в онемялото вчера на зениците ти...
Плисвам.
~Endless~
