Jul 18, 2012, 1:22 PM

Плисвам

  Poetry » Other
720 0 5
  Плисвам.
В очите ти, в мислите.
Всичко,
което не съм,
те изяжда.
И те прави на мъж.
По-непокорен. Пò звяр.
И по-способен да може веднъж
да протегне душа към безкрая.
Всичко, което съм, пък те 
впива.
Със зъби и нокти те впива.
И не знаеш защо съм бодлива.
И не знаеш 
защо със коприва 
превързваш си раните.
По-непокорна от вятър в душата.
И онова неизгаснало огънче, дето те пари.
Плисвам.
В ръцете ти. В думите.
И толкова ме няма,
че пропадам като в бездна
в онемялото вчера на зениците ти...
Плисвам.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...