Jun 20, 2007, 10:06 PM

Плодова отрова

  Poetry
1.1K 0 0
Заповядай, вземи си черешка с отрова
или праскови, с омраза напоени...
А може и от ягодата нова,
носеща смърт в листата си зелени!

Отхапи си от ябълката на Снежанка,
или вдишай аромата на сънлива роза...
И унесен в безкрайна дрямка,
изпускаш правилната посока на коловоза!

Вкуси от динята, криеща в себе си грях
или от гроздето - чисто омайниче.
А може да отпиеш и от пролетния страх,
лекувайки се със здравец-незнайниче!

И с този букет от смъртни забави -
вплел аромата си в твоите ноздри...
Какво правиш? Нима забрави?...
че това са поредните за ковчега ти гвоздеи!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...